Той беше гордостта на своята стопанка и истинска знаменитост в родната си Америка. Сивият папагал Алекс порода жако знаеше около 150 думи, можеше да брои и различаваше цвета и формата на различни предмети. Учудващите способности на папагала преобърнаха представите на учените за умствените възможности на пернатите и му спечелиха славата на една от най-умните птици в света.
Днес обаче САЩ са в траур - преди седмица 31-годишният Алекс почина в клетката си по не съвсем изяснени причини, пише в. "Гардиън".
Алекс попада в научните среди още през далечната 1977 г., когато докторът по сравнителна психология в университета "Брандейс" в Бостън Айрийн Пепърбърг го купува от обикновен зоомагазин. С помощта на новаторски методи Пепърбърг не след дълго успяла да обучи питомеца си да изговаря отчетливо над сто думи, да различава около 50 предмета, както и да разбира такива понятия като големина, цвят и материал. Алекс също така можел да брои до шест. Когато видел няколко предмета пред себе си, той можел да определи броя, цвета и формата им, както и материята, от която са направени. Той също така използвал цели изрази в речта си и то в подходящите моменти.
"Той имаше умствените способности на петгодишно дете и можеше да комуникира на нивото на двегодишно", заяви Пепърбърг. Също като дете Алекс изразявал и различни емоции - отегчение от дългите часове на работа, радост или недоволство. Той също така често командвал другите два папагала жако, Грифин и Артър, които участвали в експериментите, като им нареждал да говорят по-ясно.
Независимо от това дали Алекс беше феномен сред пернатите или просто папагал с добра памет, той си остава забележителна птица, която предизвика също толкова голяма сензация със смъртта си, колкото с постиженията си приживе. Американската преса отрази събитието с обширни репортажи, фондацията "Алекс" публикува официален некролог на сайта си, а в интернет дори се появи книга за съболезнования.
И все пак изглежда, че не всички са трогнати в еднаква степен от необикновения папагал, заявил на стопанката си вечерта преди да почине: "Ще се видим утре. Обичам те". Британският в. "Гардиън" отбелязва, че отразяването на смъртта на Алекс в американската преса дори надмина вниманието, което обикновено се отделя на такива събития като например природните бедствия в развиващите се страни. В хаплива статия "Индипендънт" пък пита дали последните 30 години, през които Алекс неуморно е внасял своя принос в науката с перспективите за още 20 подобни години, не са се оказали твърде много за бележития папагал.
*
Източник: Дневник
